ЕДНО НЕНОРМАЛНО УТРО

Отворих очички, а чувството за обреченост го нямаше, или поне в този момент изобщо не ме споходи. След няколко минути (както всяка сутрин) се опитах да си спомня в каква поза съм заспала, и в каква съм била докато съм се събудила, но отново беше безуспешно. Помислих си, че денят ми ще бъде безсмислен и чувството на обреченост ме връхлетя бързо и безвъзвратно. Цялото ми същество се бунтуваше и отказваше да приеме всичко обичайно и целият ред, в който трябваше да премине този ден. Казах си, че се обичам и че аз съм си най- важна и станах. Можех ли да избягам, можех ли да почувствам свободата - най святото нещо за мен? Искаше ми се да избягам от себе си, искаше ми се да не мисля, защо съм толкова вглъбена в себе си и толкова замислена? Отдавна не съм тийнейджърка. Незнам какво ме подтикна в тази шантава сутрин, но наистина изгарях от желание да скъсам въображаемия синджир, който незнайно защо става все по-дебел и след време няма да мога да го скъсам. Какъв е този цикъл, в който съм попаднала? Извадих си старата раничка от гардероба и реших да си подаря този ден, реших да не пропусна още един ден от от живота си, Да, днес аз ще живея. Започнах да си представям къде ще отида и какво ще видя. Пътуването ми дава криле и една особена и неповторима еуфория. Усмихнах се...

След час стоях на бюрото си и гледах в точка, а денят си мина точно в обичайния си ред...

Синджира ставаше все по-дебел...

ГРАНИЦАТА /eсе/

Свободата на съзнанието - удовлетворение и свобода за цял живот!

Леле намерих химикал. Сега ще мога да си напиша мислите. Но докато пиша, мисля за друго и забравям за какво пиша, а трябва да пиша това, което мисля. Но те са хиляди, аууу от всяка дума става друга мисъл, как ще ги запиша, аууу. Мисля по-бързо, отколкото мога да засека. Ужас. Исках да напиша съвсем друго нещо. Все още си го спомням. А, да - първо за чернобелия телевизор. Косата на свещеника е толкова бяла, все едно,че се е изрусил. Даже се чудих и двете ми човечета отгоре спореха, дали е бяла, или се е изрусил. Реших да се обадя на Илиана по въображаемия телефони да и кажа да си пусне телевизора и да ми каже каква е косата му. Представих си как и го казвам и ми стана много смешно. После видях, че това е погребение и ми стана тъпо, но и още по-смешно. Олелее, отдавна мина това, за което ви.., опа..писах. Ами сега, пепелник, пепелник. М - айде бе. Спряли са ми мислите на границата, която сама съм си поставила и зациклих. Вече не. Представих си кораб. Мързи ме. Ръката ми полудя. По-бавно ма! Баси спря-аааа. Чао, до другия уикенд.
Не не не . WHERE YOU ARE? Приемам сигнали. Това не съм аз, това си ти.

ХАОСЪТ

За хаосът могат да се кажат много неща. Той е всичко. Той е единственото нещо, което съществува, затова е всичко. Той е това, което ни заобикаля, което дишаме, ядем и пием. Той е в нас, около нас и дър-бър.Та, хаосът е целият ти живот, момченце! Ти можеш всичко друго, освен да избягаш от него. Стана тъмно. Май трябва да изгася телевизора, по-точно да светна лампата, за да мога да спя, не да пиша. Пуши ми се. Ех как ме мързи, добре че намерих един кибрит, щото нямам газ. О, я стига. Ставах, а кутията била до мен. Вече ми е неудобно в тая поза. Премести ме. Точно така. Екстра. Съзнанието ме премести. Дори не помня как стана, но вече съм на другия край на леглото. Много ми е забавно и странно. Установих, че ми е супер с компанията си - моята собствена...Страхотно си прекорваме. Добре, че дойде. Защо още не съм включила лампата. Жадна съм. Все нещо ще се появи и ще ми провали купона. Да бе. Дано не ми се преяде, че ме мързи. Пепелникът ми е пълен. Да не забравя да го хвърля през терасата - не пепелника, а боклука. Ето го свещеникът. Много е як. Ама той май не е свещеник. Искам пуканки. Много обичам да ги гледам как се пукат. Искам да си измия зъбите...И да пуша...Пих вода. Капаците ми се затварят. Пие ми се. Е стига де! Все нещо ми се прави. Изчанчих се. Ох, ударих си главата. Шоколад. Искам шоколад. С фъстъци, не с лешници, и да е течен, да благодаря Ви много.След колко време? Пет минути? Супер. Ще Ви чакам. Сега е 21:15, кога стана пък толкова, или още е толкова? Много съм разсеяна. Будала. Нещо не ми е удобно. Да си поръчам ли и водно легло и пица? Поръчах си. Сега ги чакам. И мислите си чакам, че това май е есе. Все пак трябва нещо смислено да има. Не че това не e смислено. Само така изглежда, но всъщност не е така. Смисълът е много дълбок, е и дълбоко е скрит, но го има. Всяка дума има хиляди смисъла.
Горещо е, и това в момента някак страшно ми харесва. Незнам защо. Имам чувството, че се разтапям и се сливам с това легло, направо съм се разляла в него и е толкова...яко. Само главата ми ме дразни. Говорят нещо за болести. Какви депресарски глупости си говорят тия. Разни тумури и такива подобни. Някой тропа. Ще му тропна черепчето.

Парк "Странджа" вече не е парк

Природен парк "Странджа" е обявен през 1995 г., за да пази уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство.

Със своите 1116 кв. км той заема около 1% от територията на страната. Още през далечната 1933 г. там е обявен първият резерват в България - Силкосия.

Парк "Странджа" е единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа.

Той има европейско значение по отношение богатството на висшата флора, гнездящите птици и разнообразието от влечуги и световно значение по отношение на бозайниците, безгръбначните животни и горите с терциерна растителност.

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа - Виа Понтика. Общият брой на видовете хабитати (местообитания) е 121, като по този показател паркът е на първо място сред защитените територии в Европа.

Светът в буркан

Изобретателят от село Хаджиево, Пазарджишко, е най-доброто доказателство, че

и ний сме дали нещо на света.

Той срази скептиците със своя вечен двигател. Перпетууммобилето, над което се блъскат хиляди световни умове в продължение на столетия, в неговия вариант е обвързано неразривно с българската народопсихология. То е във вид на туршия.

Гигов демонстрира своя вечен двигател по следния начин: в 5-литров буркан за туршия, пълен с вода, плава пластмасово шише, пълно с феромагнитен материал. То се движи непрекъснато и до края на света под въздействието на геомагнитните бури.

Емил Гигов от Хаджиево:

В приемната на НДСВ стъпил за пръв път през февруари и оттам се съгласили да го свържат с научните среди. Емил занесъл няколко страници, напечатани на компютър. След като оттогава никой не го потърсил, отново отишъл на крака при царските хора. Никой не знаел нищо за никаква теория от Хаджиево.Тогава Емо се вбесил и хвърлил две солидни доказателства във витрината на властта на площад “Джумаята” в центъра. После отишъл във Второ РПУ и признал стореното.“Нека сега се чудят двете стъкла абсолютно ли са счупени или относително”, кротко вметва непризнатият физик. Той оборва привържениците на Айнщайн с техните собствени камъни. “Да вземем например един уред - интерферометъра на Майкълсън, с който толкова се хвалят айнщанистите. Аз мога да докажа чрез него точно обратната теория”, казва Гигов и цитира учени, опозиция на относителния свят. Като Александър Милн: “Всички физични закони днес са напълно непригодни... Теорията на относителността не издържа екстраполация във вселенски мащаби”. Емил чете непрекъснато по библиотеки в Пловдив и Пазарджик, от години оборва Айнщайн и може да напише цял роман по темата, дълго време преди това е проучвал структурата на атома. В началото започнал с химия, но прекалено големите инвестиции за откриване на собствен бизнес го насочили към физиката. Иска да спечели пари, а с това да спечели и цялата наука.

Твърди, че може да докаже с факти правотата си. Включително и доста по-близък до истината модел на атома от създадената невярна представа от Ръдърфорд и останалите му следовници. В атома нямало никакви частици, приличал на капка вода с полярна структура, но бил неутрален. Ядрената реакция няма нищо общо със структурата, но програмата-минимум на Емил е проста - в МОН да вземат мерки и да не допускат в училищата да се преподават неверни уроци. Затова и той самият не кандидатства във висше училище. Не иска да учи по неверен конспект, откак е завършил пазарджишкия механотехникум. Иначе в контактите му с хора на науката срещнал и сродни души. Не е хванал бройката на ръкописите, оставени по различни бюра. Но професор от техническия университет изплагиатствал някои от хипотезите на хаджиевеца и ги сложил на свой сайт в интернет. Емил обаче е категоричен - няма никакви партийни пристрастия. И не възнамерява да прилага с баластра теорията на Нютон в бъдеще.

Самоукият физик Емил Гигов представи в Пловдив поредното си откритие, което по думите му оборва теорията на Айнщайн, че няма разлика между покой и движение.
33-годишният мъж, завършил Техникум по механотехника, е разработил устройство, с което на практика се прави разлика между двете физични състояния. Според Гигов електронният усилвател, който е построен по всички правила на електротехниката, е в синхрон в електромагнитната индукция, която също опровергава теорията на относителността.
Това устройство на практика работи по закона на Фарадей и при отворена електрическа верига се чува звук, твърди Гигов.

ЕДИН НОВ ДЕН

Още един ден. Това чувство на обреченост, което ме спохожда, не ме пропусна и днес. Дано утре го няма! Иначе всичко е страхотно.

Траки

Древна е българската земя, дълбоки са културните пластове, наслоени върху нея през безкрайната поредица от векове и макар още да не са добре проучени, да крият още много тайни, дават на съвременните нейни обитатели достатъчно основание да се чувстват родственици на едни от най-старите жители на Европа.

Културната история на българската земя през античността започва с появата и разселването на траките, отначало върху територията на днешна Северна, а след това на Южна и Югозападна България. През бурната си близо двадесет вековна история, траките остават дълбоки следи върху днешната българска земя, кадето основната им маса е разселена. Част от създаденото от тях изчезва, но друга част се запазва като свидетелство за интензивен и плодоносен живот. Влязло във взаимоотношение с културата на елини, римляни, византийци, славяни и прабългари, тракийското културно наследство се утвърждава като главна предпоставка за нови културни завоевания. Неговата историческа жизненост и културна значимост намира израз не само в типонимията – наименованието на десетки селища, реки и планини по българската земя, но е заложено и в основата на много градежи, просъществували векове след като траките слизат от историческата сцена. В основата на много римски градове и крепости лежи създаденото някога от тях. Когато говорим за култура на българската земя, не трябва да забравяме, че нейните устои изграждат траките и че елини, римляни и византийци до- усъвършенстват създаденото от тях.