ГРАНИЦАТА /eсе/

Свободата на съзнанието - удовлетворение и свобода за цял живот!

Леле намерих химикал. Сега ще мога да си напиша мислите. Но докато пиша, мисля за друго и забравям за какво пиша, а трябва да пиша това, което мисля. Но те са хиляди, аууу от всяка дума става друга мисъл, как ще ги запиша, аууу. Мисля по-бързо, отколкото мога да засека. Ужас. Исках да напиша съвсем друго нещо. Все още си го спомням. А, да - първо за чернобелия телевизор. Косата на свещеника е толкова бяла, все едно,че се е изрусил. Даже се чудих и двете ми човечета отгоре спореха, дали е бяла, или се е изрусил. Реших да се обадя на Илиана по въображаемия телефони да и кажа да си пусне телевизора и да ми каже каква е косата му. Представих си как и го казвам и ми стана много смешно. После видях, че това е погребение и ми стана тъпо, но и още по-смешно. Олелее, отдавна мина това, за което ви.., опа..писах. Ами сега, пепелник, пепелник. М - айде бе. Спряли са ми мислите на границата, която сама съм си поставила и зациклих. Вече не. Представих си кораб. Мързи ме. Ръката ми полудя. По-бавно ма! Баси спря-аааа. Чао, до другия уикенд.
Не не не . WHERE YOU ARE? Приемам сигнали. Това не съм аз, това си ти.

ХАОСЪТ

За хаосът могат да се кажат много неща. Той е всичко. Той е единственото нещо, което съществува, затова е всичко. Той е това, което ни заобикаля, което дишаме, ядем и пием. Той е в нас, около нас и дър-бър.Та, хаосът е целият ти живот, момченце! Ти можеш всичко друго, освен да избягаш от него. Стана тъмно. Май трябва да изгася телевизора, по-точно да светна лампата, за да мога да спя, не да пиша. Пуши ми се. Ех как ме мързи, добре че намерих един кибрит, щото нямам газ. О, я стига. Ставах, а кутията била до мен. Вече ми е неудобно в тая поза. Премести ме. Точно така. Екстра. Съзнанието ме премести. Дори не помня как стана, но вече съм на другия край на леглото. Много ми е забавно и странно. Установих, че ми е супер с компанията си - моята собствена...Страхотно си прекорваме. Добре, че дойде. Защо още не съм включила лампата. Жадна съм. Все нещо ще се появи и ще ми провали купона. Да бе. Дано не ми се преяде, че ме мързи. Пепелникът ми е пълен. Да не забравя да го хвърля през терасата - не пепелника, а боклука. Ето го свещеникът. Много е як. Ама той май не е свещеник. Искам пуканки. Много обичам да ги гледам как се пукат. Искам да си измия зъбите...И да пуша...Пих вода. Капаците ми се затварят. Пие ми се. Е стига де! Все нещо ми се прави. Изчанчих се. Ох, ударих си главата. Шоколад. Искам шоколад. С фъстъци, не с лешници, и да е течен, да благодаря Ви много.След колко време? Пет минути? Супер. Ще Ви чакам. Сега е 21:15, кога стана пък толкова, или още е толкова? Много съм разсеяна. Будала. Нещо не ми е удобно. Да си поръчам ли и водно легло и пица? Поръчах си. Сега ги чакам. И мислите си чакам, че това май е есе. Все пак трябва нещо смислено да има. Не че това не e смислено. Само така изглежда, но всъщност не е така. Смисълът е много дълбок, е и дълбоко е скрит, но го има. Всяка дума има хиляди смисъла.
Горещо е, и това в момента някак страшно ми харесва. Незнам защо. Имам чувството, че се разтапям и се сливам с това легло, направо съм се разляла в него и е толкова...яко. Само главата ми ме дразни. Говорят нещо за болести. Какви депресарски глупости си говорят тия. Разни тумури и такива подобни. Някой тропа. Ще му тропна черепчето.