Още един ден. Това чувство на обреченост, което ме спохожда, не ме пропусна и днес. Дано утре го няма! Иначе всичко е страхотно.
skip to main |
skip to sidebar
ДРЪНКАНИЦИ
Facebook визитка
Всичко за мен
- fanagoria
- Earth. I like it here. Think I'll stay for a while.
ПРИЯТЕЛИ
Интересно...
“...Слънцето беше залязло тихо и величествено.
Последните му зари, които позлатяваха високите бърда на Стара планина, изчезнаха. Само няколко облачета със златорумени краища към запад се усмихваха още на слънцето от свойта ефирна височина. Долината беше цяла в сянка. Белите сипеи на запад потъваха във вечерната черна дрезгавина, която застилаше все повече и повече скалите, брястовете и крушите, чиито очертания ставаха груби и неясни. Никой птичи глас, никое цвъртение. Заедно с тъмнината възцаряваше се и тишината, чудна и меланхолическа, на нощта.”
Ив. Вазов “Под Игото”
5 коментара:
Pii dva aspirina i shte ti mine
Пих,ама не ми мина
Е значи трябва с нещо да ги смесиш
Познавам една гумена мечка, която дава добри съвети.
добри? къде отиваш ти може би
Публикуване на коментар